ESP James Hetfield Snakebyte
Автор: G.Varbanov
Първа част на ревюто за митичния ESP Snakebyte.
ESP Snakebyte BLK
Конструкция: Set-Neck
Мензура: 24.75"
Тяло: Махагон
Нек: Махагон
Фингърборд: Абанос
Радиус на фингърборда: 305мм
Финиш: BLK-Черен (Китарата е налична и в бяло, и за левичари)
Широчина при нъта: 42мм
Нът: Кост
Форма на ника: Thin U
Прагове/вид: 22 Xtra Jumbo
Цвят на хардуера: Черен
Страп бутони: Schaller Security Lock
Ключове: Sperzel Locking
Бридж: Tonepros Locking TOM Bridge & Tailpiece
Адаптери: EMG James Hetfield Set
Електроника: Активна
Controls: Vol/Vol/Toggle Switch
Твърд куфар: ESP
James Hetfield и Metallica:
Не успях да присъствам на The Big 4 концерта в София, но едно видео от тогава до ден днешен ми остава любимо, а именно - откриването на Metallica и момента, в който James Hetfield влиза най-брутално с началният риф, изсвирен в неговия агресивен стил на чисто новия му сигнатурен модел ESP Snakebyte.
Адаптери:
Първоначално през 2012 г. ESP Snakebyte се продава със стандартен сет EMG 81/60, който е класическа комбинация за метъл средите и конкретно Hetfield. Имал съм щастието да изпробвам и притежавам китари с 81/85, имах и LTD EC с въпросния сет 81/60. Адаптерите наистина чупят глави с висок аутпут, но с времето усетих, че предпочитам звука на пасивните адаптери. Любим сет са ми Gibson 496R/500T, които също са с висок аутпут, но имат много по-ясна атака и дефинирани средни честоти. James очевидно е искал същото - комбинация от двата свята - чупещият глави аутпут на EMG, комбиниран с атаката и кристалните среди на пасивните адаптери. Резултатът е налице с неговия EMG James Hetfield Set. JH Set не са маркетингов трик, нито EMG с нови капаци и опаковка с лика на James, а са изцяло нов адаптер, който изключително много ми допада:
Сетъп, интонация и състояние:
Китарата беше перфектно настроена в Ре (Drop D) и сетната с комплект 10-52 струни. Все пак реших да я вдигна в Ми (E Standard), за да посвиря няколко рифа на Metallica.
Както при всяка такава глава с ключове разположени в редица, достъпът до някои от тях е леко затруднен, поради близкото им разположение един спрямо друг. При смяната на струните забелязах, че се държаха само на заключващия механизъм, като това не създаваше абсолютно никакви проблеми за строя. Когато развъртях механизма, струните сами излязоха от ключа.
Веднага след като настроих китарата в Ми, реших да проверя интонацията с TC Polytune, като пробвах на 3-ти, 5-ти, 7-ми, 9-ти, 12-ти, 15-ти, 17-ти ,19-ти и 22-ри праг по горните струни. Бях свикнал да виждам отклонение от няколко цента в двете посоки на китари от среден и висок клас, тук обаче останах приятно изненадан. Доколкото знам 6-струнните ESP китари излизат от фабриката с 10-46 (или поне така пише в таблица на техния сайт), в последствие китарата е била интонирана и сетъп-ната за 10-52. При всяко положение китарата просто ми залепна за ръцете в строеве Ми и Ре. Не се наложи да правя предвидения сетъп и смяна на струни с удобни за мен. Свалих струните въпреки всичко, за да почистя китарата и да подхраня фингърборда с Dunlop N2.
Опънът на струните ми е удобен за бърз траш ритъм. Обикновено бих я дал на лютиер с молба да свали екшъна, но в този случай той се оказа перфектен. Все още не ми се е налагало да компенсирам с въртене на truss-rod.
XJ 22 прагa... Имал съм опит с тях покрай LTD Eclipse EC-1000FR STBK, което притежавах за кратко време. Още тогава имах проблеми с праговете, но те се кореняха в липсата ми на техника и непремерената ми сила. XJ праговете са малко по-високи от Jumbo (каквито са на повечето ми китари), и при прекомерна сила вдигате нотата с няколко цента нагоре (фалшивее), тъй като притискате струната към фингърборда. С времето се свиква, но е нещо, на което трябва да обърнете внимание и да коригирате техниката си на свирене.
Фингърборд: Винаги съм предпочитал абаносовия фингърборд. Основна композитна част от повечето ми китари, която харесвам предимно заради визията и усещането при допир. За звукови характеристики не бих могъл да коментирам на този етап. Първоначално бях скептичен относно dot-инлеите и змията на 12-ти праг, но когато китарата попадна в ръцете ми, останах приятно изненадан:
Нът:
Бридж: Държа да подчертая, че моята комфортна зона до момента бяха Les Paul китарите на Gibson и ESP, конкретно тези с фиксиран бридж. Пробвах много различни бриджове - Hipshot, Strings-tru-body, няколко фиксирани на Ibanez, Floyd Rose, Edge Zero, тремоло бриджовете се оказаха абсолютен кошмар за мен.
Тук отново нямам никакъв проблем, понеже комбинацията е точно по мой вкус - Tonepros Locking TOM Bridge & Tailpiece. Направи ми впечатление, че за разлика от LP китарите, тук трябва да поставя дланта си малко по-навътре към адаптерите, за да изкарам същия перкусионен звук, както при тях.
Мензура: 24,75" (стандарт за LP китарите на Gibson) ми гарантираше комфорт. Усещането е по-различно заради формата на тялото. Успях да постигна желания опън с 10-52 DR струни в Ми и Ре строеве. Китарата преминава между двата строя, без това да се отразява на интонацията.
Очаквайте Част 2...
Обсъдете тази статия в нашия форум.